Лечение и профилактика

Лечението на алкохолната зависимост започва в момента на осъзнаването на проблема.
Често, членовете на семейството и близките приятели, са хората, които насърчават лицето с пристрастяване да започне лечение. Лечението и продължаващата терапия, трябва да бъдат насочени както към физическата, така и към психологическата зависимост. То включва както медикаменти, така и различни психологични методи.

Спирането на алкохола се характеризира със симптоми, които могат да възникнат от внезапното спиране на употребата на алкохол или след поглъщане на хронично и продължително големи количества алкохол.

Те могат да се разделят в три форми – лека, умерена или тежка.

1. Леки до умерени психологически симптоми:

  • Усещане за нервозност или нервност
  • Усещане на треперене
  • Безпокойство
  • Раздразнителност или лесно развълнуване
  • Емоционална променливост, бързи емоционални промени
  • Депресия
  • Умора
  • Трудности с ясно мислене
  • Лоши сънища

2. Леки до умерени физически симптоми:

  • Главоболие – общо, пулсиращо
  • Изпотяване, особено на дланите на ръцете или лицето
  • Гадене
  • Повръщане
  • Загуба на апетит
  • Безсъние, проблеми със съня
  • Бледност
  • Ускорен пулс (сърцебиене)
  • Очи (разширения, разширени зеници)
  • На кожата – лепкава
  • Абнормни движения
  • Тремор на ръцете
  • Принудителната, необичайни движения на клепачите

3. Тежки симптоми:

  • Възбуда
  • Треска
  • Гърчове
  • Състоянието на объркване и халюцинации (зрителни – известни като делириум тременс)
  • “Бели петна” (когато човек забравя какво се е случило по време на периода на пиене)

Медикаментозно лечение включва различни групи от лекарства, съобразно етапа на лечение. Първа стъпка на терапията е дезинтоксикацията, т.е. очистване на организма от алкохола и oблекчаване симтомите на дискомфорт, съпътстващи абстиненцията. Повечето хора, които са пиели за дълъг период от време, или пият често и по много, се сблъскват с абстинентните прояви, когато спрат да пият. Детоксикацията представлява рязко спиране на алкохолна консумация и лечение с медикаменти, които имат за цел превенция на абстиненцията. Това не е метод за борба със зависимостта и след нея е необходимо продължаване на лечението с някои от другите методи.

Най-често лекарствените средства, които се употребяват, са:

  • Витамини – основно от групата на витамин В, в частност тиамин, Тежката употреба на алкохол води до дефицит на тиамин, което може да доведе до сериозно разстройство на мозъка, наречено синдром на Вернике-Корсаков. също така витамини А и Е.
  • Медикаменти съдържащи вещества, които причиняват силен дискомфорт (гадене, повръщане и други) при употреба на алкохол и по този начин обезсърчават приемането на алкохол. Тази форма на лечение все по-рядко се използва поради тежките странични ефекти и рисковете за живота на пациента;
  • Психостимуланти, който защитават мозъка от токсичните ефекти на алкохола;
  • Медикаменти, които помагат за преодоляване на острата фаза на абстинентното състояние.

Същестуват и някои вещества, които намаляват желанието за прием. Ефектът им се дължи на промяна в рецепторите за ендорфини (хормоните на щастието), като се намалява удоволствието от алкохола и следователно намаляват и приема. Използват се след детоксикация за поддържащо лечение в комбинация с психотерапия.

Все по-често се говори за нов подход за лечение на алкохолната зависимост, който предствалява редукция на алкохолната консумация. Досега лечението на алкохолната зависимост се провежда само в режим на абстиненция и с психотерапия, което има сравнително малка успеваемост – 65-70% от пациентите започват пак да пият. Основния проблем е пълното спиране употребата на алкохол, която се изисква при лечението. Работи се върху концепция, която не изисква пълното спиране употребата на алкохол, а предвижда ограничаване на употребата до влизане в норми, които не са опасни и не биха довели до по-сериозни проблеми.
Тя би била по-приемлив за хората вариант – предлага не въздържание, а редукция и контрол на употребата на алкохол.

Психологични методи

Успоредно с медикаментозното, лечението на алкохолната зависимост включва и психологична терапия. Най-често използваните подходи са психотерапия или групова терапия под различни форми. Обикновено се състоят в поставяне на цел, техники за промяна на поведението, продължителна подкрепа в борбата с алкохолизма.

  • Когнитивна поведенческа терапия с психолог или психиатър е много ефективен подход за лечение на алкохолна зависимост. Това е вид терапия, която е насочена към промяна на вярванията и мислите, насочени към процеса на пиене. Важно е да се промени отношението към алкохола, да се осъзнае, че хроничният алкохолизъм не позволява прием дори на минимални количества спиртни напитки.
  • Добре е да се провежда фамилна терапия, която да запознае близките с проблема и правилното отношение към болния.
  • Особено ефективни са групите за взаимопомощ – Анонимни Алкохолици, които могат да се посещават и от семейството на болния.

Профилактика

Най-успешна стратегия срещу алкохолната зависимост е профилактиката и повишената отговорност на обществото към бъдещото поколение.
Повишената отговорност на обществото се състои в създаване на определена здравна политика в съответната държава и като цяло на територията на Европейския съюз. Например забрана за продажба на непълнолетни граждани, забрана на рекламиране на спиртни напитки, обучителни програми и кампании. Основната дейност е насочена към подрастващите и младите хора.
От значение са примерът в семейството, прителската среда, навременното обръщане на внимание в случай на проблем.

Ако все пак консумирате алкохол, то поне бъдете умерени!