Re: Алкохолна зависимост

[dsd_dimitrova]

Здравейте,
къде ли не писах,какво ли не правих и никъде не успях да открия така нужната ми помощ.Имам един прекрасен сина на 21 години.Беше будно и любознателно дете,отличник на класа.В един момент започна да бяга от училище,да закъснява вечер,да отговаря сопнато каквото и да го попитаме с баща му.Тогава решихме,че е от пубертета,тъй като по това време той беше на 16 години .Познавахме повечето му приятели-все свестни деца.Започна да става агресивен и да забравя доста неща.,но това за нас отново бяха признаци на пубертета.Сигурно ще попитате как не сме надушили алкохола-отговора е много простичък.Както много родите,така и ние с мъжа ми работим на по две места.Вечер когато сина ми се прибираше в повечето случаи мъжа ми беше на работа,а аз или довършвах някой отчет на компа,или оправях дъщяря ми,която по това време беше малка.Една събота бяхме канени на сватба на наши приятели.Сина ми пиеше бира,но във всеки момент ,в който го погледне чашата му беше все пълна.По средата на тържеството,отивайки към тоалетната видях,че сина ми е на бара и си долива нещо в бирата,което със сигурност не беше вода.Запитах се колко пъти за тези 3-4 часа съм го губела от поглед и съм виждала бирата му пълна и се ужасих!Говорих с бармана и той потвърди,че е налял 6-7 водки на момчето ми.Седнахме с мъжа ми и навързахме всичко,което се беше случило последната една година.Виновен не беше пубертета,а алкохола!Започнах да го следя в учебно време и видях,че излиза не с приятелите,които познавах,а с момчета с по 2-3 години по-големи от него.Състоянието ми се задълбочи.Отслабна,очите му бяха постоянно зачервени.Започна да не се прибира с дни,западна в училище-дори го изключиха.Говорихме му,наказвахме го,спряхме му парите,,но едиствения ефект беше,че вдигна ръка и ме удари.Много хора ме съветваха всевъзможни неща,но нищо не ми помогна.От тогава насам минаха вече 5 години.Той вече има условна присъда за престъпление извършено под влиянието на алкохола,няма работа,прибира се от време на време.Не знам къде спи,какво яде,вече си признава проблема,но казва,че не може да спре.
Моля помогнете да спася живота на детето си...или каквото е останало от него.

[mimi_1978]

Здравейте,
Казвам се Мария и съм на 35 години.Имам две деца,прекрасен мъж и кариера.Имам и сестра ,с която споделям една и съща болка в живота-нашата прекрасна,интелигентна и успяла майка е алкохоличка.Тя е на 65 години,лекар с изградено име.Работеше в една от най-големите болници в Б-я.След като навърши годините за пенсия остана да работи,тъй като е водещ специалист в областта си.Един ден просто й казали,че от утре не е на работа.Обидена от цялата ситуация,дори не е попитала защо,не е поискала предизвестие,не си е защитила правата и директно си е тръгнала.От този ден нататък живота на всички ни се промени.Аз дори се опитах да й кажа,че това е хубаво,защото ще може да ми помага за децата или да работи в магазина,който имам,но тя отказа.Започна да се самосъжалява и така стигна до пиенето.С баща ми бяха заедно 40 години,но той не издържа и един ден просто се изнесе на вилата.Вече не го обвинявам,дори му простих,че остави битка на мен и сестра ми.Трудно е защото всеки си има отделен живот-семейство,работа....никоя от нас не може да 24ч. с нея.До там се стигна,че съседи ми казват,че са я виждали да рови по кофите и да носи разни неща от там в апартамента....Срам ме,мъчно ми е,но все пак това е майката,която ни е родила,отгледала,обичала,дала ни всичко в живота-не мога да я изоставя.Изпитвам гняв-защо на нас се случи?Изпитвам стах,че някой ден ще се напие и ще забрави да изключи котлона на печката или да спре водата,или няма изобщо да стигне до апартамента.Не мога да я взема вкъщи и да натоваря и децата си с тези неща които чувствам.
Ще следя темата...ако някой ми даде идея как да й помогна,ако ли не поне човек като споделя му става малко по-леко.

[vesela_vt]

Здравейте г-жо,
Вземайте мерки докато е време, че иначе става страшно. Говоря от собствен опит. Аз съм като сина Ви и въпреки, че още нямам такива проблеми, усещам накъде отива работата. Свържете се със специалист непременно. Тук на сайта има достатъчно контакти с такива, мога да ви предложа и други, които тук липсват.

[kati_82]

Здравейте момичета,
Явно жените сме по-склонни да споделяме.dsd_dimitrova,ти пробва ли с клиника?Аз имам такъв проблем в семейството,но отказват лечение,докато твоето синче доколкото разбрах си признава проблема.Моята история е дълга,но ще се опитам на кратко и аз да разкажа,пък дано ми олекне както казва Мария.Проблема ми е двоен-баща ми и брат ми.Майка ми почина преди 3 години.Всички бяхме много тъжни и още сме,но само аз успях да продължа живота си напред,което вярвам,че и тя е исакала.Баща ми не можеше да стои в апартамента сред нейните вещи и неговите спомени и за това заживя на село.Знаете как е по селата,особено безработните мъже пият от сутрин до вечер.Брат ми ходеше да му помага,аз също,но за съжаление тази участ го застигна и него заради раздялата с годеницата му-премести се той там.И така двамата пият постоянно....чувам ги от време на време по телефона,но вече се отказах от тази битка.

[gery_ivanova]

Здравейте, записвам се да следя темата. Ако някой сподели опит как стоят нещата с клиниките и начина на постъпване в тях ще съм благодарна!

[dsd_dimitrova]

Здравейте отново!
Весела,а ти със специалист ли се консултираш в момента?
При мен нещата са по старому,няма промяна..........
И аз ще следя темата,пък дано да намеря решение,някой ден.....

[sluncho1]

Zdravejte,az sym na 15 godini i imam priatel na 20,kojto oba4e mnogo pie.
Zapo4nah da se pritesnqvam sled kato minalata sedmica me udari,kogato mu otkazah da otidem na poredniq kupon,kydeto da se napie.Molq vi se pomognete mi!!!!neznam kakvo da pravq.Ne poznavam roditelite mu,a priqtelite mu sa sy]ite kato nego.Mnogo go obi4am i iskam da prodylja da se vijdam s nego,no mama ve4a ne me puska dokato ne vidi,4e se e opravil

[kati_82]

Към sluncho1:

Скъпо дете,
съчувствам ти за това,което преживяваш.Ако приятелят ти има такъв проблем,то няма да се оправи от днес за утре.За това много добре си помисли,дали си заслужава достатъчно много човека,за да погубиш едни от най-хубавите си години с нещо толкова сериозно,отговорно,ужасно трудно.Дали заслужава да се скараш със семейството и приятелите си...Да се притесняваш всяка вечер докато не се прибере,а когато се прибере и го видиш отново пиян да се мразиш за това,че го обичаш!Да те удря и обижда,и след това да не помни нищо и да се извинява с часове ревейки на рамото ти?И накрая да не знаеш дали изпитваш любов или само съжаление...Помисли добре!

[mimi_1978]

Здравейте,
при мен нещата са от зле по-зле.Взех майка ми при нас за две седмици.Първите няколко дни вървяха супер.Играеше с децата,излизахме на разходки,въобще чудесно.Както знаете много хубаво не е на хубаво.След това започна да се напива докато децата са на у-ще.Един ден голямото ми дете я е намерило на стълбите във входа,почти в безсъзнание.Кошмар,който се повтаряше почти всекидневно.След две седмици я върнахме в нейния апартамент.Много ми е мъчно,но не мога да подлагам децата на това,с мъжа ми си поразвалихме отношенията,а в работата имам проблеми заради честите ми излизания свързани с майка ми.Когато я върнахме в апартамента,съседи ни споделиха,че някакъв мъж ходел често при нея и носел някакви документи.Мислят,че я кара да му препише апартамента...ако не го е направил вече.Решихме да потърсим някакъв дом и аз още не знам какъв...За нейна и наша сигурност.Вие какво мислите,много ли е жестоко това?

[kati_82]

Към mimi_1978

Искрено ти съчувствам за ситуацията, в която сте изпаднали ти и твоите близки. Не съм сигурна обаче, че изпращането на майка ти в дом ще даде и на нея и на теб спокойствието, от което се нуждаете всички. В такива ситуации човек наистина трябва да се въоръжи с търпение и да се опита да влезе в положението на другия, за да му помогне адекватно. При вече изразена зависимост влиянието и подкрепата на близките са от съществено значение. Ако не можете да се справите сами защо не потърсите помощ от специалист? Вярно, че няма гаранция, но ако й поговорите малко може да реши да сподели и да проведе няколко терапии, пък може и да и има ефект.
Желая ти успех и дано нещата се оправят по-скоро!

[kiselcho]

Имама проблем! Наистина имам огромен проблем! Пия вече от 6 години и съм на 32 години. Имам нужда от помощ... загубих всичко... моля за помощ!

[mimi_1978]

kati_82 доста съвети раздаваш,което разбира се е супер,но не разправяш какво става при теб.Не,че нещо ама мисля,че всички търсещи помощ са опитали доста неща.Мислиш ли,че не съм говорила на майка ми,при това не малко както ме съветваша,а много!Тя е много ерудиран човек и за това ми трябва някакво ново решение,нещо което хем да стимулира контрола върху пиенето й,хем .... и аз не знам какво?!Смятам,че хората търсещи помощ наистина са опитали с подкрепа...с болници,лекари и какво ли още не!Чета за разни неща,които се правят в чужбина,но за съжаление тук няма групи за взаимопомощ,няма добри специалисти/или поне аз не съм ги открила/Не искам да пращам майка ми в дом,но ако това ще осигури спокойствие в семейството ми ще го направя!Много гадно звучи,но тя сама избра алкохола!

[mimi_1978]

Имама проблем! Наистина имам огромен проблем! Пия вече от 6 години и съм на 32 години. Имам нужда от помощ... загубих всичко... моля за помощ!

Сподели какво се е случило с теб,какво си пробвал,за да се справиш с проблема.Важното е че ти самият търсиш помощ!

[kati_82]

Към kiselcho

Здравей,

Не се отчайвай, най-важното е, че осъзнаваш, че имаш проблем. Обръщал ли си се за помощ към специалист? Може би той ще ти помогне и ще те мотивира да проконтролираш пиенето си. За съжаление все по-често хората търсят утеха за проблемите си в алкохола. Не си единствен, всички имаме близък или приятел, които му изтърват края, но подкрепата е от съществено значение. Браво, че споделяш тук с нас. Според мен, ако започнеш да гледаш на пиенето не като на решение, а като на проблем ще започнеш сам да се ограничаваш. Успех!

[kati_82]

Към mimi_1978

Разбирам те напълно, но според мен човек не трябва да се чувства сам в такъв момент. Естествено това е твърде личен проблем и решението е изцяло ваше като семейство. Позволих си да изразя мнение, защото имам близки, чиято история е подобна. Имат роднина в дом, който не е алкохолик, но страда от деменция и няма възможност да се обгрижва сам. Трябва да ти кажа, че облекчението не е особено голямо и за двете страни, но все пак ти преценяваш. При такива тежки случаи според мен единственото спасение е мотивация и подкрепа- от близките или от специалист. Той може да ви посъветва и за друго лечение.

[anouk_no]

Здравейте, на 24 години съм и баща ми пие откакто се помня.До сега как ли не сме говорили с него мама бате и аз,но все същата история...той се разплаква,надявайки се че така по-скоро ще отмине " бурята" ,нас ни хваща жал и горе долу така приключват нещата.Този път съм решила да бъда по - резка с него и да му кажа, че повече не мога да го гледам как се самоубива,още по - малко да съм му съучастник и че няма да ме види,нито чуе,докато не разбера,че осъзнава проблемът НИ(защото това е проблем за цялото семейство) и иска да му помогна да се справим заедно!
Това,което ме притеснява,обаче е...да не вземе да влезе в още по-дълбока депресия и самосъжаление и да го тласна още по - силно към чашката!
Наистина нямам идея как да го накарам да разбере,че е проблем!А проблема е наистина голям и належащ от финансова гледна точка!всички издъхнахме.До скоро аз работих в чужбина и успявахме да държим глава над водата,но в момента аз съм в болница(и ще остана тук още мин. 2 месеца),а бате и мама си търсят работа и все още нямат.Та единственият работещ в семейството е тате, а неговите пари винаги отиват за пиене.Възможно е скоро да ни вземе банката апартамента заради неплатени вноски,а той вместо да се стресне и да се вземе в ръце...всъщност изпада в някакви депресии.
Някой....някакви съвети..каквото и да е...всичко би било от полза
Благодаря ви предварително

[anouk_no]

Здравейте, на 24 години съм и баща ми пие откакто се помня.До сега как ли не сме говорили с него мама бате и аз,но все същата история...той се разплаква,надявайки се че така по-скоро ще отмине " бурята" ,нас ни хваща жал и горе долу така приключват нещата.Този път съм решила да бъда по - резка с него и да му кажа, че повече не мога да го гледам как се самоубива,още по - малко да съм му съучастник и че няма да ме види,нито чуе,докато не разбера,че осъзнава проблемът НИ(защото това е проблем за цялото семейство) и иска да му помогна да се справим заедно!
Това,което ме притеснява,обаче е...да не вземе да влезе в още по-дълбока депресия и самосъжаление и да го тласна още по - силно към чашката!
Наистина нямам идея как да го накарам да разбере,че е проблем!А проблема е наистина голям и належащ от финансова гледна точка!всички издъхнахме.До скоро аз работих в чужбина и успявахме да държим глава над водата,но в момента аз съм в болница(и ще остана тук още мин. 2 месеца),а бате и мама си търсят работа и все още нямат.Та единственият работещ в семейството е тате, а неговите пари винаги отиват за пиене.Възможно е скоро да ни вземе банката апартамента заради неплатени вноски,а той вместо да се стресне и да се вземе в ръце...всъщност изпада в някакви депресии.
Някой....някакви съвети..каквото и да е...всичко би било от полза
Благодаря ви предварително

[dsd_dimitrova]

Здравейте,
не съм писала от много време и сега реших вече да си споделя с вас,за да ми олекне поне малко.
При нас нещата не са много добре.Хубавото е,че все пак имаме напредък.През последните няколко месеца минахме през какво ли не...срам,страх,ужас.След като сина ми изчезна за много дълго време го обявихме за издирване.Полицията го намери в друг град,в сварталище на наркомани,алкохолици и престъпници.Бях щастлива,че е жив,но като отидох да го взема от районното,заварих гледка,която не пожелавам и на на-големия си враг.Хубавото ми,красиво момче приличаше на клошар.Мръсен,брадат със сенки под очите и лъхащ на алкохол.Прибрахме си го и той не се възпротиви.Полицайте ни казаха къде са го намерили и ни посъветваха да му направим тест за наркотици,защото вероятно вече взима такива.Прибрахме си го не искам да влизам в детайли как му се отрази физически возенето в колата,може да си представите.Първите няколко дни само лежеше и пиеше вода.С триста зора му набутвах по една супа на ден.Не говореше,а само гледаше празно.Когато след седмица ми каза "мамо"се разплаках,сякаш го чувах за първи път и се върнах години назад.Лежа известно време в болница.Слава богу пораженията от медицинска гледна точка са обратими се надявам някой ден да се възтанови напълно.Хубавото е,че попаднахме на страхотен лекар,който говори на момчето ми всеки ден от престоя му в болницата,въпреки,че детето ми не му отговаряше.Лошото е,че продължава да се напива докато ние сме на работа,но започва да осъзнава проблема и почти го убедих да започне да ходи редовно на психо-терапевт.Та така хора-битката продължава,но има светлина в тунела.Много се надявам да се намери някакъв лек за моето прекрасно болно момче....